За пръв път идеята за подобно устройство хрумнала на Дъглас Енгелбарт от института "Станфорд"- Калифорния през 1964г. и го патентовал през 1970. Идеята била да се разпредели работата с компютъра между двете ръце.
На външен вид това устройство приличало на мишка, най- вече заради кабела, (напомнящ опашка на мишка) който го свързвал с компютъра. От там дошло и името на устройството- компютърна мишка.
Най-много грозни жени
има в тези страни,
в които действа сух режим
Първата мишка била доста обемиста и се задвижвала от две взаимно перпендикулярно разположени колела, съответно за двете равнинни координати. През 1972 двете колелета били заменени от топче, което при въртенето си задвижвало две ролки- за хоризонтално и вертикално движение. Сигнала от движението на ролките се изпраща по кабела до компютъра , който го превръщал в движение на курсора. С времето големината и формата на мишката се оптимизирали. Голяма заслуга за това имат учените Андре Гиняр и Жан-Даниел Нику от Техническия институт в Лозана.
Компютърната мишка за пръв път се появява с компютъра Apple Lisa през 1983 година и има само един бутон. Може би затова до ден днешен компютрите на Apple имат еднобутонни мишки.
През 90-те години в мишката се появява и скролер.
В процеса на усъвършенстване на мишката се появява оптичната мишка, която вместо движещи се части има излъчващ светодиод и фотодиоди улавящи отражението на светлината.
През 2004 г се появява и лазерната мишка, при която светлинния лъч е заменен с лазерен.
Безжичните мишки използват радиовълни, в различни диапазони, за да изпратят информацията към приемащо устройство.
През 2010г се появява ... е ще видим.
За пръв път идеята за подобно устройство хрумнала на Дъглас Енгелбарт от института "Станфорд"- Калифорния през 1964г. и го патентовал през 1970. Идеята била да се разпредели работата с компютъра между двете ръце. 